20.06.2004 г., 22:57

Залог

1.3K 0 0
Залог

Защо ли се страхувам
любовта си да призная?
Нима не осъзнавам,
че оттам започва раят?

Очаквам ти да кажеш
какво съм аз за теб.
А ти дори не знаеш,
че сам си в мойта цев.

Обичам те,признавам,
макар смутено,през сълзи.
Ако в грешка пак попадам,
няма кой да ме спаси.

В днешния живот е важен
рискът и следващите го неща.
Дори ако залогът е безмислен,
с туй не свършва се светът.

За пореден път,
ето пак заставам,
и сърце,разум и дори съдбата
за свойта цел обединявам.

Ще спечеля или ще загубя,
без значение за мен е.
Може и да съм безумна,
ала любовта ми е за тебе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Бенит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...