Притиснати под падащия сняг,
залостваме сърцата си за рими.
Сънуваме поляни с кукуряк,
предпролетно ни връхлетяват зими.
Калта – покрита с бяла канава,
надянала е булчинска премяна.
Царува в незапомнен карнавал,
празнува краткотрайната подмяна.
Безсмислено упорства светъл лъч,
пробил сгъстени облачни завеси.
Благословена с топлина и глъч,
мечтана пролет, идваш ли, къде си?