MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
4.09.2018 г., 8:59 ч.

Замина 

  Поезия
325 1 2

Отиде си.

Не осъзнавам напълно.

Останал си по кожата

и няма отърсване,

стържа мъртви кожички,

изтичат с пяна в канала…

Но, още е топло от теб…

Горещо е, потиш ме,

избиваш на капки

през порите.

Топло,

още е топло…

След теб дълго ще пари!

… И те няма…

… и пари ли, пари…

 

Метежно груб,

цинично брутален,

презиращ фалшиви обноски,

дамгосал следи от

горящите стъпки,

причина за жажда,

за суша,

за мор...

...И беше мор…

… беше ли, беше…

Изтръпващ!

Ненаситен!

Всесилен!

Властно надменен,

безпрекословен,

обезсилваше в противоречия,

изпитваше верността ми към теб…
до последно…

… докато тръгнеш…

и след това…

 

Деспот, нетактичен!

Разсъблечена, боса

ходя по твоите въглени.

Изгори, изостави ме!

Накърнена съм, Август!

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сезонът продължава и без Какао, даже по- добре. Морето е особено мило и спокойно, още носи топлината на Август. Благодаря за милите думи, Feel!
  • След последните ти думи
    той плаче ли,плаче.
Предложения
: ??:??