Замина
Отиде си.
Не осъзнавам напълно.
Останал си по кожата
и няма отърсване,
стържа мъртви кожички,
изтичат с пяна в канала…
Но, още е топло от теб…
Горещо е, потиш ме,
избиваш на капки
през порите.
Топло,
още е топло…
След теб дълго ще пари!
… И те няма…
… и пари ли, пари…
Метежно груб,
цинично брутален,
презиращ фалшиви обноски,
дамгосал следи от
горящите стъпки,
причина за жажда,
за суша,
за мор...
...И беше мор…
… беше ли, беше…
Изтръпващ!
Ненаситен!
Всесилен!
Властно надменен,
безпрекословен,
обезсилваше в противоречия,
изпитваше верността ми към теб…
до последно…
… докато тръгнеш…
и след това…
Деспот, нетактичен!
Разсъблечена, боса
ходя по твоите въглени.
Изгори, изостави ме!
Накърнена съм, Август!
© Misteria Vechna All rights reserved.
