25.06.2007 г., 19:40

Заминаваш си от мен

1.1K 0 1


Заминаваш си от мен в тази лятна нощ,
заминаваш и едва ли някога ще се завърнеш.
Зная, думите изречени от тебе, днес лъжа са,
но така е по-добре.
С надежда да живея, че щe се завърнеш, не бих могъл.
Заминаваш си от мен, зная, друг ще си намериш,
по-добър от мен ще бъде той.
От спомена за теб ще се отърва и по-щастлив живот ще заживея.
Не се обръщай ти назад към спомени прекрасни,
защото аз не ще го сторя.
От мене само запомни във тази топла лятна нощ,
топлината не усещах аз.
Със ледена стрела прободе моето сърце и лед покри цялото ми тяло.
В този миг ужасен, когато ти замина,
усещах само студ и болка от вледеняващото се сърце.
Сбогом, бъди щастлива и не позволяваи този ден, във който ти замина,
живота ти в кошмар и адски мъки да превърне!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...