Jun 25, 2007, 7:40 PM

Заминаваш си от мен

  Poetry
1.1K 0 1


Заминаваш си от мен в тази лятна нощ,
заминаваш и едва ли някога ще се завърнеш.
Зная, думите изречени от тебе, днес лъжа са,
но така е по-добре.
С надежда да живея, че щe се завърнеш, не бих могъл.
Заминаваш си от мен, зная, друг ще си намериш,
по-добър от мен ще бъде той.
От спомена за теб ще се отърва и по-щастлив живот ще заживея.
Не се обръщай ти назад към спомени прекрасни,
защото аз не ще го сторя.
От мене само запомни във тази топла лятна нощ,
топлината не усещах аз.
Със ледена стрела прободе моето сърце и лед покри цялото ми тяло.
В този миг ужасен, когато ти замина,
усещах само студ и болка от вледеняващото се сърце.
Сбогом, бъди щастлива и не позволяваи този ден, във който ти замина,
живота ти в кошмар и адски мъки да превърне!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....