Замисли се върху думите
и бури в душата ти бушуват.
Сърцето, казваш, е разбито
и Любовта загубена е някъде.
Какво ли мога аз да сторя,
след думите ти окончателни.
Сълзи реших не ще отроня.
Силна съм. Надявам се
не се и заблуждавам.
Знам, че Светът понякога суров е,
но не може всичко да е розово.
Все пак безлични дни в живота си
едва ли някой би поискал.
Замисли се върху думите,
и недей да обвиняваш другите.
Перфектен не си, повярвай ми,
вина търси и в себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
