Замлъквам в погледа ти,
замлъквам в усмивката ти.
Сякаш сънувам като дете,
и заспала в теб съм будна.
Най-неочаквано се случи,
без въпроси и без думи-
просто влезе в живота ми
и аз се приютих в твоя.
Каквото и да се случи,
колкото и да боли,
където и да се намираме,
и разделени да сме –
сърцето ще следва другия.
И когато тялото се измори,
душата ще продължи.
И когато светът ни се срути,
от руините свят ще сътворим.
Каквото и да се случи –
няма да се отрека от теб,
няма да се изморя от теб –
и няма да се предам
Светът ми си ти, моя живот…
© Лили Вълчева Всички права запазени