5.11.2016 г., 12:22

Замразих сърцето си

938 1 0

Замразих сърцето си,

сложих го във фризера

и не мисля да го вадя оттам.

Отдавна не ми служи за нищо вече,

а и за какво ми е.

Преди време някой го изхвърли

в една тъмна ноемврийска вечер на кучетата,

без да му пука изобщо.

А, аз горката, трябваше да събирам остатъците от него.

Сложих го в плик и хоп във фризера,

на сигурно, де,

че нали обичаме да крием ранимите си части на сигурно.

Любовта ми е във фризера,

и много моля не я вадете оттам,

че ледените кралици

са известни с това, че най-силно обичат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bez ime Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...