Замръзнало откровение
878
0
5
Когато зимата се спуска с леден цвят,
снежинки от тъга във мен танцуват,
прегърнати със спомена за есента
неканени в сълзите ми лудуват.
Със зимата пристига и студа
навън и във душата оголяла,
обгръща ме със ледена снага
и онзи спомен за болезнена раздяла.
Студено ми е... Толкова боли...
Стоманено прегръща ме небето,
а миналото все шепти, шепти
и пръстите му (лед) дерат сърцето.
А пролетно ми беше до преди,
във стихове и обич се обличах.
Сезоните смениха се, уви...
Без топлина е трудно да обичаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
