Dec 5, 2013, 11:20 PM

Замръзнало откровение

  Poetry » Love
877 0 5

Когато зимата се спуска с леден цвят,

снежинки от тъга във мен танцуват,

прегърнати със спомена за есента

неканени в сълзите ми лудуват.

Със зимата пристига и студа

навън и във душата оголяла,

обгръща ме със ледена снага

и онзи спомен за болезнена раздяла.

Студено ми е... Толкова боли...

Стоманено прегръща ме небето,

а миналото все шепти, шепти

и пръстите му (лед) дерат сърцето.

 

А пролетно ми беше до преди,

във стихове и обич се обличах.

Сезоните смениха се, уви...

Без топлина е трудно да обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....