20.03.2024 г., 18:58

Замръзналото кралство

1.1K 2 5

С Ана днес се запознах,

Но че е принцеса не разбрах,
Вълци ни нападнаха в гората,
И падна в пропастта шейната.

 

Олаф срещнахме тогаз,
И го харесахме за в час,
Той за лятото ни песен пя,
Това не беше на шега.

 

Но аз ще му разкрия знам,
Че за лятото е той голям,
И на слънце щом застане,
Много мъничък ще стане.

 

Дворец от лед съзряхме
И с Елза се видяхме,
Но тя уплаши се уви,
И ни изгони пак сами.

 

Ана с кичур във косата - бяла,
И съвсем премаляла,
Трябваше да заведа
При специалистите по любовта.

 

А дядо Папи тайна ни разкри,
Че любовта ще я спаси.
За това на принц Ханс я поверих,
И веднага се покрих.

 

Но когато буря се зададе,
Със Свен се върнахме назаде,
Осъзнах че я обичам,
И взех по-силно аз да тичам.

В миг съзрях я във мъгла,
Да защитава своята сестра,
И разбрах, че любовта спасява,
Този който безрезервно се отдава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Николова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

5 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...