koral (Кирилка Пачева)
389 709
11.06.2017 г., 20:43 ч.

Замълчалият 

  Поезия
368 0 2

Той беше

див

и горд.

Той следваше единствено

борбата

и искаше сам да кове

законите в живота свой.

Не позволяваше на някой

да го спре,

да го разклати,

да го достигне.

Денят за него бе жребец,

а ловкият ездач бе той.

До мига.

Миг нечакан,

невъзможен.

Необхватен.

Ездачът каза – край.

И коня си отпрати.

Замълча

ръката.

Замълча

душата му.

Не завоюва,

а получи дар.

Позна покой.

И тишината беше цяла.

Топла.

Мека.

Беше прошка.

Получи.

Даде.

Днес е

жив

и топъл

замълчалият.

И сам –

носител на покой.

 

 

 

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??