Замълчалият
Той беше
див
и горд.
Той следваше единствено
борбата
и искаше сам да кове
законите в живота свой.
Не позволяваше на някой
да го спре,
да го разклати,
да го достигне.
Денят за него бе жребец,
а ловкият ездач бе той.
До мига.
Миг нечакан,
невъзможен.
Необхватен.
Ездачът каза – край.
И коня си отпрати.
Замълча
ръката.
Замълча
душата му.
Не завоюва,
а получи дар.
Позна покой.
И тишината беше цяла.
Топла.
Мека.
Беше прошка.
Получи.
Даде.
Днес е
жив
и топъл
замълчалият.
И сам –
носител на покой.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
