22.12.2007 г., 22:37

Занаятът - обич

900 0 2
Направих рамка,
картина за любов ще изплета
и питаш ме защо безцветна е,
а помниш ли кога ми взе последната боя?...

И мислиш, че е лесно да плетеш,
а знаеш ли какво е да не можеш да се спреш?...

Да вплиташ всяка мисъл в рамката
и погледът ти все да бяга към запалката,
конците пръстите да режат,
сякaш са не коприна,
а рибарска мрежа...

Не, ти не знаеш на занаята тънкостите,
така че повече недей да питаш,
не заслужаваш на живота мъдростите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е интересно и хубаво написано.
    с обич за теб, Галина.
  • Харесва ми,поздравявам те за интересния замисъл./поправи "сякаш",навярно е по невнимание/

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...