Dec 22, 2007, 10:37 PM

Занаятът - обич

  Poetry » Love
903 0 2
Направих рамка,
картина за любов ще изплета
и питаш ме защо безцветна е,
а помниш ли кога ми взе последната боя?...

И мислиш, че е лесно да плетеш,
а знаеш ли какво е да не можеш да се спреш?...

Да вплиташ всяка мисъл в рамката
и погледът ти все да бяга към запалката,
конците пръстите да режат,
сякaш са не коприна,
а рибарска мрежа...

Не, ти не знаеш на занаята тънкостите,
така че повече недей да питаш,
не заслужаваш на живота мъдростите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

  • много е интересно и хубаво написано.
    с обич за теб, Галина.
  • Харесва ми,поздравявам те за интересния замисъл./поправи "сякаш",навярно е по невнимание/

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...