заобиколена
Заобиколена от хора и лъжи,
аз търся себе си сега.
Заобиколена от недоброжелателни очи,
аз пак опитвам се да съм добра.
Заобиколена от толкоз омраза,
опитвам се аз да обичам.
Заобиколена от псувни и кофти фрази,
аз в себе си пак се заричам.
Заобиколена от гладни деца,
опитвам се да разбера какво става.
Заобиколена от тъжни лица,
разбирам - живеем в кофти държава.
Заобиколена от хора, сякаш без права,
опитвам се да разбера какви са
и защо свободата ей-така умря? -
Та хората не знаят Те кои са!!!
Заобиколена от търсещи себе си,
опитвам се да намеря свойта душа
и търся я сякаш със месеци -
не мога, тя сякаш умря!
Намирам я после, сред гъста мъгла,
пресъхнала между боклуци, болка и тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стамена Боева Всички права запазени
