6.07.2008 г., 16:58

Запали си цигара

1.4K 0 27
Заповядай. Седни.
Запали си цигара.
Само малко постой
и кафе ще направя.
Ще отворя прозореца.
Малко свежест да влезе,
че задушно е тук
и мирише на плесен.

Боли ли те вече?
Кажи ми, боли ли?
От тез прегрешения
много тежи ли?
Все така ли си сам?
Любовта ли ти бяга?
За лъжите си май
получаваш награда.


Едва ли си мислил
тогава за края,
че някой със теб
ще ги носи към Рая!
Колко много вода
оттогава изтече.
Самотата след теб,
след мен се повлече.


Всичко свърши за миг.
Всичко беше отдавна.
От смъртта ме отне,
но ме вкара във Ада.
Заповядай сега.
Запали си цигара.
Само малко постой
и кафе ще направя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • но ме вкара във Ада
    ____________________
    Анета?!
    Обичай, като да не си бил нараняван...
    Трудно е,но не е невъзможно.
  • ...

    Поздрави, Ани.

  • Всичко свърши за миг.
    Всичко беше отдавна.
    От смъртта ме отне,
    но ме вкара във Ада.


    Много силен стих поздравления Ани .
  • Благодаря ви, Откровенци!
    Прегръщам ви за лека нощ!
  • След всички тези коментари бих добавила само: Невероятна си, Ани!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...