Запалил съм душевните си свещи
Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи,
прогонват често моя сън:
Кога ще стъпя на манежа?
Ще чуя ли любовен звън?
Че твърде често подминавам
случайните, но ведри срещи.
Угасям. В себе си оставям
единствено душевните си свещи.
И чакам ТЯ да разпознае
своята желана светлинка,
своите копнежи и мечтания,
дома си, своята съдба.
Едва тагава аз ще се разтворя,
ще й покажа лъскавата перла.
Душата си пред нея ще разголя,
щастлив, че любовта при мен се връща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
