Запалил съм душевните си свещи
Затворил съм във мидена черупка
едно обичащо сърце,
че пари след поредна несполука
да гледам женското лице.
А вътре газят ме копнежи,
прогонват често моя сън:
Кога ще стъпя на манежа?
Ще чуя ли любовен звън?
Че твърде често подминавам
случайните, но ведри срещи.
Угасям. В себе си оставям
единствено душевните си свещи.
И чакам ТЯ да разпознае
своята желана светлинка,
своите копнежи и мечтания,
дома си, своята съдба.
Едва тагава аз ще се разтворя,
ще й покажа лъскавата перла.
Душата си пред нея ще разголя,
щастлив, че любовта при мен се връща.
© Деян Димитров All rights reserved.
