3 дек. 2007 г., 15:17

Запалил съм душевните си свещи 

  Поэзия
654 0 19
 

 

 

Затворил съм във мидена черупка

едно обичащо сърце,

че пари след поредна несполука

да гледам женското лице.

 

А вътре газят ме копнежи,

прогонват често моя сън:

Кога ще стъпя на манежа?

Ще чуя ли любовен звън?

 

Че твърде често подминавам

случайните, но ведри срещи.

Угасям. В себе си оставям

единствено душевните си свещи.

 

И чакам ТЯ да разпознае

своята желана светлинка,

своите копнежи и мечтания,

дома си, своята съдба.

 

Едва тагава аз ще се разтворя,

ще й покажа лъскавата перла.

Душата си пред нея ще разголя,

щастлив, че любовта при мен се връща.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??