Запалвам свещ…
Запалвам свещ…
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Елица Ангелова
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив, съхранил душата,
молитва стрелвам в сини небеса,
безкрайна да остане светлината.
Далече е Библейският потоп,
останал е във минало незнайно,
но още търсим стария кивот
и следваме пътеката си трайно.
Сърцата ни неистово туптят,
не искат в гроб да бъдат приютени,
сред облаци копнеят да блестят,
в безвремие от вярата спасени.
Развръзката ще бъде Свобода,
вълшебствата ни чакат под дъгата,
ще се разперят нашите крила,
сред звездното досбъднали съдбата.
15.06.2017г.
Елица
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
