Запаснякът от Варна
ЗАПАСНЯКЪТ ОТ ВАРНА
Понеже като мъж съм готин пич,
пък и, нали съм стар боклук от Варна,
вместо да пийвам с кеф на теферич! –
запас ме взеха – в родната казарма.
Обръснаха ми бялата брада.
Колан, кубинки, кепе, униформа!
На успоредка, лост – и на греда
цял ден, пък и ноще! – поддържах форма.
Палатката си беше чист палат! –
направо беше Божия обител.
Дори ми зачислиха автомат
„Калашников”! – с един ръждив пълнител.
Трамбовах плаца – марш на скок в зори.
Хвърчаха ми ръждясалите цинти!
И викак си: – Пич, я не се мори! –
поне да бяха дали малко кинти?
И мислех – над войнишката чорба,
държавата не чини лев, Валерка! –
и – прав! – заспивах с бойната тръба! –
тъй мила! – след вечерната проверка.
Щом призори ни будеха за крос
по келявите Витошки баири,
от мен течеше – сякаш Нил под мост! –
потта от неизпитите три бири.
Полковникът ми каза: – Ей, боклук!
А старшината: – Скачай, пич, на лоста!
И аз висях – бях свикнал! – във Фейсбук –
и туй за мене работа бе проста.
Запасът мен направо ме стопи! –
дали съм жив? – не давам вече знаци.
България под мене се крепи
на ей такива – като мен! – дъртаци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
