Запази ми последния спомен
в отредения кът с чудеса!
Като вопъл внезапно отронен
сякаш чувам отново гласа…
Подари ми море от надежда
и поляна от полски цветя,
и небе от което поглежда
още сънена в мен утринта!
Изпрати ми и слънчево зайче
да ме буди за новия ден,
за да знам, че си близо и май че
бил си винаги тихо до мен!
© Елка Тодорова Всички права запазени