Един е стона, дай да бъда стон изпълнен с болка и желание. Кратко сме на този свят, за да стигне времето прекарано в очакване! Виновен ли съм аз, за своята съдба? Нима с теб не е така? Виновен ли е някой покрай нас за пасивността, превръщаща живота ни в тъга? Човек се ражда слаб - и слаб умира! Но той расте и става силен, когато е силен - път избира, но идва време, в своя път не се намира! Объркан на пътя ми ме спираш, блуждаещ поглед във времето провираш, в сърцето стон отеква, болка гърло свива. Останал сам, бях готов да падна, и паднах отдавна аз! Но ти в забрава ме намери, и в човешки път, с желание ме въведи. И тъй вървяха, ТЕ вече двама без опора! И тъй се мъчат всеки път щом налегне ги умора. Нима не е велик човек, когато иска бавно да умира?! Нима не е герой щом безобиден път избира?! А всичко, някак лесно е нали? Когато теб, за това не те боли! За кратко бяхме добре, но после пак, съмнения от някъде се прокрадват. Съмнения от сигурност родени. Нима всичко ще да се повтори, че да търся пак душевни двори? Ще ме забравиш ли в своят поглед, толкова наказан? Живота никак не е доказан, кой, как? И до къде ще е опазен, щом от някой за него важен, някога е бил мразен. Едно терзание, една душа имам, една жена искам - теб!!! Аз може би сега не ти трябвам за нищо? Но ти на мене трябваш, за да повярвам отново в себе си! Сами в живота ние не можем! Разбирам всичко и май ще бъда! Много нерви и енергия напразно похабих, но може би с това страха от смъртта в себе си пропъдих. Сега не ме е страх, в борбата ще се хвърля, и щом можах до тук да устоя, съдбата твоя в красиво изпълнение искам да превърна. По - някога, след големи загуби, отново към живот се връщаме! Чувствително и дълбоко аз на тебе гледах, но полза от това ти не видя! Напротив, докарах се отново сам до нервна криза. Пак ли депресия да изживявам? С години от това ме беше страх! Страха в себе си преживях, но отново сили трябва да намеря! Така е явно, трябва вече да го приема, каквото и да се случва, ти така ме научи, че полза от наивните, за себе си да гледам да взема! А ти Полина всичко мрачно от себе си изхвърли, с мрачни мисли нещата не се оправят, това доказват го до сега делата. Бодро, весело и оптимистично, на живота искам да гледаш! Защото в мрачни мисли с години, нещата не в моя полза се развиха. Но ще мине време душичке и всичко ще се оправи, ще имаш пак своето си здраве. Тогава ще се научиш всичко и кой да цениш, за да не свършва всичко пак така!!! С поглед замъглен сега, отправен във времето, разбирам как, и аз като другите не можах да бъда най-добърия за теб! Но това бях аз! Не съм те подвел за нищо и бях открит през всичкото време, но ти мен подведе!