Един е стона, дай да бъда стон изпълнен с болка и желание. Кратко сме на този свят, за да стигне времето прекарано в очакване! Виновен ли съм аз, за своята съдба? Нима с теб не е така? Виновен ли е някой покрай нас за пасивността, превръщаща живота ни в тъга? Човек се ражда слаб - и слаб умира! Но той расте и става силен, когато е силен - път избира, но идва време, в своя път не се намира! Объркан на пътя ми ме спираш, блуждаещ поглед във времето провираш, в сърцето стон отеква, болка гърло свива. Останал сам, бях готов да падна, и паднах отдавна аз! Но ти в забрава ме намери, и в човешки път, с желание ме въведи. И тъй вървяха, ТЕ вече двама без опора! И тъй се мъчат всеки път щом налегне ги умора. Нима не е велик човек, когато иска бавно да умира?! Нима не е герой щом безобиден път избира?! А всичко, някак лесно е нали? Когато теб, за това не те боли! За кратко бяхме добре, но после пак, съмнения от някъде се прокрадват. Съмнения от сигурност родени. Нима всичко ще да се повтори, че ...