Запазих
Запазих деня, в който те имаше,
скрих го на светло. Беше, и толкова.
Да не сивее под открито небе -
да е у мен, сърдечно и стоплено.
Попитай, навярно забравил си този -
денят с твой ръце се отвори,
утрото чак затрептя, занемя.
Подари ми червените рози!
Не беше сезон в, който рози цъфтят
не беше и сезонът на лято...
Да можеха дните да се поспрат -
да можеха... но отлетяха!
Днес зимен дъжд вън заваля
и постила студената зима -
ледени пътища прави пред нас,
а денят моли - рози, да има!
Денят, не струва пукнат петак,
без очи на любима -
гледа, като несретен глупак -
нощта ни сърдита... заспива!
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
