"Д-р Время, д-р Время, через тысеч долгих дней..."
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън.
Защо не мога да съм пън,
безчувствено звънтящ от брадва,
със възли, корени безброй
и неспособен да се радва.
А твоите очи красиви
изпепелиха ме отдавна,
направиха ми дните сиви, ...