Запечатана истина (среднощен час)
"Д-р Время, д-р Время, через тысеч долгих дней..."
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън.
Защо не мога да съм пън,
безчувствено звънтящ от брадва,
със възли, корени безброй
и неспособен да се радва.
А твоите очи красиви
изпепелиха ме отдавна,
направиха ми дните сиви,
докараха смъртта ми бавна.
Какво ли имаше във тях,
не спирам още да се чудя.
Та влюбил се във тебе бях -
разсъдъка си бях погубил.
Пожарът силен, ти, о скъпа,
заля със кофичка вода.
Историята стана тъпа...
и силничко боли това.
Във тази късна зимна нощ,
със вой на бурята отвън,
тъга прорязваме, кат нож,
далеч остава моят сън.
Защо не мога да съм пън,
безчувствено звънтящ от брадва,
със възли, корени безброй
и неспособен да се радва.
А твоите очи красиви
изпепелиха ме отдавна,
направиха ми дните сиви,
докараха смъртта ми бавна.
Какво ли имаше във тях,
не спирам още да се чудя.
Та влюбил се във тебе бях -
разсъдъка си бях погубил.
Пожарът силен, ти, о скъпа,
заля със кофичка вода.
Историята стана тъпа...
и силничко боли това.
© Пламен All rights reserved.
Поздрав!
