Запей
“Запей!” – ми каза... Пея, и ще пея!
Една вселена с песни нося в мен.
Не искам да ги пазя и не смея
в сърцето си да ги държа във плен!
Не смятам себе си за поетеса,
но с песента живеем “tet-a-tet”.
И все едно с кого си и къде си,
дали в палати или във вертеп,
дали ме помниш, или си забравил
усмивката ми, тихия ми глас,
дали се бориш, или си оставил
да зее страшна пропаст между нас,
за всяка радост, скръб или тревога
аз имам песен в своята душа.
Да те разсмея и зарадвам мога,
да те разплача или утеша.
И някой ден, когато си отида,
недей да търсиш в себе си вина.
Но нека всички други ти завидят -
ще имаш вечно
топъл спомен за жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
