7.12.2012 г., 19:26

Запейте с мене

709 0 0

Запейте с мене - нощ безлунна,

ти, зимо, зла и безчовечна,

раздрана от войни плането,

за този, който слиза до сърцето ми.

 

Той идва да превърже раните

от битките на слепите ми чувства.

Отива си с деня на ранина,

сълзите ми изпил със нежни устни.

 

Хулете ме, наричайте ме странна,

от злост вземете и небето ми.

Аз истинска и вярна ще остана

на този, който слиза до сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...