31.07.2008 г., 8:51

Заплаха....

958 0 17

*          *          *

 

 

Попитах вятъра за ирата* на боговете,

 

реката на мъртвите и ревността,

 

за жените, надеждите, мечтите,

 

за вселената и вечността.

 

Попитах вятъра за океаните,

 

за нови континенти и комети,

 

за чудесата, пирамидите и Маите,

 

за душите, дадени и взети.

 

Попитах вятъра за любовта,

 

сълзите, самотата и поетите,

 

за болните сърца, съня,

 

за вярата във Бога и планетите.

 

Попитах го, а той, нехаещ,

 

вдигна от очите ми завеса:

 

"Сигурен ли си, че искаш да го знаеш!?

 

 

 

 

Внимавай, може да не ти хареса!"

 

 

 

 

 

 

 

* ира = гняв (богиня на гнева)

 

 

 

*          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...