19.03.2017 г., 17:33

Заплахата

643 1 0

Черни облаци пълзят във хищен ход

към скъпата родина,

опасна дрямка е налегнала наивните

души,

времето за лутане и за заблуди мина,

държавата пред нас пропада, народността

стремглаво се руши!

 

Антибългарската кошница плетат,

измамници и всякаква престъпна гмеж,

отровните стрели валят

върху картонени илюзии и палячовски

манеж!

 

Отлетял e усетът за грях,

прокуден е стремеж за светли бъднини,

пред пагубна стихия се разхожда страх,

насреща му прегърбеният инвалид

е до стърчащи руини.

 

Дълговечна плетка се разплита,

ровят в нея с мръсни пръсти,

гибелно я заличават без да питат,

жива плът от живо тяло късат!

 

Гарвани долитат с грачещи ята

над разголената беззащитна жертва,

пир да си устроят в смутните лета,

а около тях шпалир безмълвен потреперва!

 

Тревога се надига, избуява

в някои достойни умове,

но ги затиска безполезна плява,

а умовете бръснат ги безмилостните

ветрове!

 

Времето е време на борбата,

бичът за широко слепите очи,

камбана да забие, духовете да разклати,

лековерен сън ли ще ни изличи?!

 

Времето настана сред блатото

да се роди вълната,

да го връхлети, с гребена си тинята

да насмете,

в бездушието с кални струи

да се забоде камата,

мътния бълвоч вихрушка

да го помете!

 

гр. София, 16.03.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...