Mar 19, 2017, 5:33 PM

Заплахата

  Poetry » Civic
651 1 0

Черни облаци пълзят във хищен ход

към скъпата родина,

опасна дрямка е налегнала наивните

души,

времето за лутане и за заблуди мина,

държавата пред нас пропада, народността

стремглаво се руши!

 

Антибългарската кошница плетат,

измамници и всякаква престъпна гмеж,

отровните стрели валят

върху картонени илюзии и палячовски

манеж!

 

Отлетял e усетът за грях,

прокуден е стремеж за светли бъднини,

пред пагубна стихия се разхожда страх,

насреща му прегърбеният инвалид

е до стърчащи руини.

 

Дълговечна плетка се разплита,

ровят в нея с мръсни пръсти,

гибелно я заличават без да питат,

жива плът от живо тяло късат!

 

Гарвани долитат с грачещи ята

над разголената беззащитна жертва,

пир да си устроят в смутните лета,

а около тях шпалир безмълвен потреперва!

 

Тревога се надига, избуява

в някои достойни умове,

но ги затиска безполезна плява,

а умовете бръснат ги безмилостните

ветрове!

 

Времето е време на борбата,

бичът за широко слепите очи,

камбана да забие, духовете да разклати,

лековерен сън ли ще ни изличи?!

 

Времето настана сред блатото

да се роди вълната,

да го връхлети, с гребена си тинята

да насмете,

в бездушието с кални струи

да се забоде камата,

мътния бълвоч вихрушка

да го помете!

 

гр. София, 16.03.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...