Заплаках
Заплаках тихо и обърнах гръб,
ръмеше плахо, сякаш в някой друг,
забравих всичко, тъжна мараня,
игра на сенки, илюзорна самота.
Потърсих теб, в миражен миг,
не те видях, друг не открих,
посегнах в сън, напразно избледнял,
застинах в миг, отдавна остарял.
Напред вървях, а пак назад се връщах,
с бял покров и спомени загръщах,
бях всеки дъх, опарил красотата,
отминала илюзия, измама за сърцата.
Изпих отрова, носеща утеха,
скрих името ти, като стара дреха,
сега съм гол, със минало съм се покрил,
напълно сляп, за теб съм бил.
Отмряла тихо в моето сърце,
в скръб загубено дете,
щом те потърсих, не открих
и после в тъмното се свих.
Направих крачка, бързо се отдръпнах,
в страх безмълвен се задъхвах,
отново губех те, на себе си напук,
заплаках тихо и обърнах гръб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Шмугарски Всички права запазени
