Започва да вали
Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали.
А завесите се плъзгат по дланта й,
тя се взира в тъмнината и дъжда!
В тази сива нощ се върна любовта й -
гневна болка под фалшивата ръжда...
Жилав вятър бясно дверите разпери,
като немощни, изтръпнали крила...
Тя го пусна и пое... За да намери
най-недъгавия спомен от душа!
Да го хвърли във пещта и да погледа
как гори. Със всичките писма,
с всички снимки и излъгани надежди...
Най-горчивите трохи от любовта.
И поля с бензин душевния килер...
Тръгна боса през затлачените локви.
Без да знае към какво и накъде...
Без да иска този огън
да я стопли...
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали.
А завесите се плъзгат по дланта й,
тя се взира в тъмнината и дъжда!
В тази сива нощ се върна любовта й -
гневна болка под фалшивата ръжда...
Жилав вятър бясно дверите разпери,
като немощни, изтръпнали крила...
Тя го пусна и пое... За да намери
най-недъгавия спомен от душа!
Да го хвърли във пещта и да погледа
как гори. Със всичките писма,
с всички снимки и излъгани надежди...
Най-горчивите трохи от любовта.
И поля с бензин душевния килер...
Тръгна боса през затлачените локви.
Без да знае към какво и накъде...
Без да иска този огън
да я стопли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
