Jul 13, 2007, 9:27 AM

Започва да вали

  Poetry
741 0 7
Полусенки виолетови се гонят
по стените просълзени. И звезди
уморено и измъчено се ронят...
Гръм средоблачен...
Започва да вали.

А завесите се плъзгат по дланта й,
тя се взира в тъмнината и дъжда!
В тази сива нощ се върна любовта й -
гневна болка под фалшивата ръжда...

Жилав вятър бясно дверите разпери,
като немощни, изтръпнали крила...
Тя го пусна и пое... За да намери
най-недъгавия спомен от душа!

Да го хвърли във пещта и да погледа
как гори. Със всичките писма,
с всички снимки и излъгани надежди...
Най-горчивите трохи от любовта.

И поля с бензин душевния килер...
Тръгна боса през затлачените локви.
Без да знае към какво и накъде...
Без да иска този огън
да я стопли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...