Запомнено отсъствие
Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах
издайните си стъпки под тетрадката.
Отдолу се преструвах, че съм друга,
замитах неизтритото с опашка,
излъгах, че съм котката на стълбите.
Излъган ли остана? Как ме виждаш?
Прогоних от перваза два, три гълъба,
разкъсах с нокът новата ти риза...
С познатото се свиква. Губи вазата
изпитото на жадни, къси глътки.
Два гълъба ги няма на перваза.
От ризата остана само кръпката.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
