Kalatea
55 резултата
Няма клони в реката. И няма река по дърветата.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени. ...
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени. ...
743
8
Сигурно светът ми е сбъркан и драсва по тъмното
след всяка търкулната дума, по-бърза от вятър.
Денят не изгрява. Звездите блещукат обърнати.
Светът ми е сбъркан и сигурно пак съм забравила,
че няма спасение в мислите, дето се щурат, ...
след всяка търкулната дума, по-бърза от вятър.
Денят не изгрява. Звездите блещукат обърнати.
Светът ми е сбъркан и сигурно пак съм забравила,
че няма спасение в мислите, дето се щурат, ...
1684
3
10
Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...
1237
18
Сега ми остана единствен гласът на умората
и свитите пръсти край тази среднощна цигара.
Димът ми смъди. Сълзи. Всъщност – нищо особено.
Недей да си спомняш какво си раздал и прежалил.
Постой в тишината със мен. Аз знам, че си истински. ...
и свитите пръсти край тази среднощна цигара.
Димът ми смъди. Сълзи. Всъщност – нищо особено.
Недей да си спомняш какво си раздал и прежалил.
Постой в тишината със мен. Аз знам, че си истински. ...
1038
12
Имам толкова ръст, че да стигна до прага на стаята
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание ...
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание ...
1153
21
Ако някога поискам пак от себе си
да съм Просто, да съм Някак, да съм Правилна -
значи трябва да ме върнеш! Като гребен
да разрешеш сетивата ми. Да пламнеш
от единственото скрито отражение, ...
да съм Просто, да съм Някак, да съм Правилна -
значи трябва да ме върнеш! Като гребен
да разрешеш сетивата ми. Да пламнеш
от единственото скрито отражение, ...
1280
21
Дълго беше това неумиране
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза ...
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза ...
1134
18
Все си мисля, че нямам нозе да се справя с товара
на една беззащитна и пухкава детска ръка;
че не стигат очите ми всички пропуснати гари
и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.
Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони ...
на една беззащитна и пухкава детска ръка;
че не стигат очите ми всички пропуснати гари
и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.
Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони ...
1111
17
Не бях го пожелавала от дъното
на старото си, прашно суеверие.
Сърцето ми е стръмно като триъгълник
с пресечни и заострени артерии.
Не бях го наговаряла от облака ...
на старото си, прашно суеверие.
Сърцето ми е стръмно като триъгълник
с пресечни и заострени артерии.
Не бях го наговаряла от облака ...
851
12
Снегът е само почеркът на зимата.
Февруари те написа и те прати.
Тогава беше просто синя гривна
и няколко числа – за непознатите.
Вързопче нов живот, мишоче някакво ...
Февруари те написа и те прати.
Тогава беше просто синя гривна
и няколко числа – за непознатите.
Вързопче нов живот, мишоче някакво ...
1412
17
Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...
1015
11
Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...
932
15
Ти познаваш нощта. И утехата
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли сънят. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка ...
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли сънят. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка ...
1128
13
На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните. ...
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните. ...
911
11
Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове, ...
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове, ...
912
6
Различен е смехът, когато къса
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш – ...
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш – ...
830
11
Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...
760
6
Под прицел са черните птици,
с криле от метал и стърнища.
Омекват от чакане жиците
пред бившето свое огнище.
Поляни отпред, като влакове, ...
с криле от метал и стърнища.
Омекват от чакане жиците
пред бившето свое огнище.
Поляни отпред, като влакове, ...
812
9
Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах ...
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах ...
916
11
Барабанът е кух и не чака сигнал
да се пръсне в сърцето на палката.
Тази ярост мълчи като спяща гора,
тази ярост е глуха и кратка.
Пулсът търси гърди, във които да спре, ...
да се пръсне в сърцето на палката.
Тази ярост мълчи като спяща гора,
тази ярост е глуха и кратка.
Пулсът търси гърди, във които да спре, ...
748
4
Моторите настръхнаха от жажда
по жълтата пустиня на игликите.
Насочени напред, като приклади,
сънуват, че не стрелят, а политат.
Напира рев от прашните им устни, ...
по жълтата пустиня на игликите.
Насочени напред, като приклади,
сънуват, че не стрелят, а политат.
Напира рев от прашните им устни, ...
698
1
3
Кестените чакат да разцъфнем
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше ...
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше ...
769
1
4
Не си мисли, че изживявам себе си.
Аз нечий чужд живот обличам сутрин.
В мен кръпките не си личат по дрехите.
Не се скъпя на връзки за обувки,
с които да те лъжа, че съм временна, ...
Аз нечий чужд живот обличам сутрин.
В мен кръпките не си личат по дрехите.
Не се скъпя на връзки за обувки,
с които да те лъжа, че съм временна, ...
860
9
Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...
828
3
Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката ...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката ...
1978
2
14
Престорих се на твоето отсъствие
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите. ...
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите. ...
997
11
на Ивайло
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца. ...
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца. ...
930
12
Когато се роди викът за утре
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе, ...
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе, ...
1207
25
В мен се плашат дори пеперудите,
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,
не защото забравям секундата, ...
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,
не защото забравям секундата, ...
1568
39
Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда. ...
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда. ...
984
17
Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора. ...
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора. ...
1026
12
Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...
1844
27
Крачета на дървена маса,
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,
със зорки очи и обувки – ...
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,
със зорки очи и обувки – ...
859
19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал, ...
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал, ...
857
19
Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни ...
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни ...
962
19
Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат – ...
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат – ...
1073
21
Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...
1838
29
Не познавам плача. Само жежкия страх,
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.
Не пилея мечти. Само нямам пулсар, ...
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.
Не пилея мечти. Само нямам пулсар, ...
1084
23
„Не е свободен нямащият. Боже -
изгубилият всичко
е свободен.”
Мая Дългъчева
Аз имах! Необмислен кислород ...
изгубилият всичко
е свободен.”
Мая Дългъчева
Аз имах! Необмислен кислород ...
1047
21
Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото ...
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото ...
1926
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
