Kalatea (Ружа Матеева) - Произведения

Река без сенки

Няма клони в реката. И няма река по дърветата.
Няма нищо, което да вае плътта на сълзата.
Отразена вода. Огледало с повърхност за слепите.
Насочи го към теб. Ще те тегли в света наобратно.
Нечувствителен свят. Преобърнат. Без ехо и спомени. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2013-03-24T15:14:17+02:00 1K 8

Цигара от Слънце

Сигурно светът ми е сбъркан и драсва по тъмното
след всяка търкулната дума, по-бърза от вятър.
Денят не изгрява. Звездите блещукат обърнати.
Светът ми е сбъркан и сигурно пак съм забравила,
че няма спасение в мислите, дето се щурат, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2013-01-05T18:24:44+02:00 2K 3 10

Октава тишина

Светът си е същият. Дяволски същият свят.
Трамвайните спирки и хората в тясната вечер.
Кварталът загасна. Поредното слънце умря.
Сънят си играе със котките в прашния дрешник.
Не съм те измислила. Просто дъхът ми се сви ...

Kalatea

Поезия » Друга

2012-10-02T13:07:31+03:00 1.6K 1 19

Плоско пространство

Сега ми остана единствен гласът на умората
и свитите пръсти край тази среднощна цигара.
Димът ми смъди. Сълзи. Всъщност – нищо особено.
Недей да си спомняш какво си раздал и прежалил.
Постой в тишината със мен. Аз знам, че си истински. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2012-09-01T22:48:01+03:00 1.3K 12

Комоцио

Имам толкова ръст, че да стигна до прага на стаята
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание ...

Kalatea

Поезия » Друга

2012-07-30T11:46:50+03:00 1.4K 21

Педя светлина

Ако някога поискам пак от себе си
да съм Просто, да съм Някак, да съм Правилна -
значи трябва да ме върнеш! Като гребен
да разрешеш сетивата ми. Да пламнеш
от единственото скрито отражение, ...

Kalatea

Поезия

2011-10-09T09:59:01+03:00 1.5K 21

Разстрел за Тишина

Дълго беше това неумиране
върху резкия полет на пулса ти.
Дълго беше... Почти го разбирам.
И почти се научих да търся
точно там. Точно в плитката пауза ...

Kalatea

Поезия » Друга

2011-10-07T15:18:14+03:00 1.4K 18

Молитва до себе си

Все си мисля, че нямам нозе да се справя с товара
на една беззащитна и пухкава детска ръка;
че не стигат очите ми всички пропуснати гари
и ушите ми глъхнат от вслушване в нишките мрак.
Все си мисля, че някъде мрежа издайни неврони ...

Kalatea

Поезия » Друга

2011-01-05T19:04:48+02:00 1.4K 17

Сламени сълзи

Не бях го пожелавала от дъното
на старото си, прашно суеверие.
Сърцето ми е стръмно като триъгълник
с пресечни и заострени артерии.
Не бях го наговаряла от облака ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-12-02T16:27:47+02:00 1.1K 12

Послание за бъдно

Снегът е само почеркът на зимата.
Февруари те написа и те прати.
Тогава беше просто синя гривна
и няколко числа – за непознатите.
Вързопче нов живот, мишоче някакво ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-11-03T12:57:08+02:00 1.7K 16

Празният стол

Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-10-17T16:00:54+03:00 1.3K 11

Привидна дъга

Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-09-01T21:32:47+03:00 1.2K 15

Безвремие

Ти познаваш нощта. И утехата
като ситен прашец по клавишите.
Няма мигли сънят. Само шепи,
само тихи следи. Само дишане...
Ти познаваш смъртта – дълга сянка ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-07-08T11:58:39+03:00 1.4K 13

Ръбът на звездите

На скъп човек, който мечтаеше да стане летец
Изтребители, скитащи призраци,
разсъбличат страха си от покрив.
На земята не могат да дишат.
Нямат вятър в гърба елероните. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-07-07T10:20:48+03:00 1.2K 11

Отпечатък за оставане

Дива скорост, почти до привикване
със кръвта в онзи стар отпечатък.
Беше опък педалът. Изписка,
разглоби се на страх и предавки,
разпиля целостта си на мигове, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-07-06T12:07:48+03:00 1.2K 6

Смях в отражения

Различен е смехът, когато къса
най-киселите семки за преглъщане.
Надеждата се ражда от гнева си,
че чаканият пристан е попътен.
Попътни са стихиите, щом знаеш – ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-07-04T10:37:35+03:00 1.1K 11

Пробуждане в Жълтеш

Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-07-02T09:09:06+03:00 1K 6

Птици под прицел

Под прицел са черните птици,
с криле от метал и стърнища.
Омекват от чакане жиците
пред бившето свое огнище.
Поляни отпред, като влакове, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-27T22:55:51+03:00 1.1K 9

Запомнено отсъствие

Какво като ме няма? Бях измислена.
Измислена от бързите ти пръсти,
от немия ти поглед... до безлистие,
от боцкащия страх, че все е късно...
Приличах на избягала и шмугвах ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-24T12:39:05+03:00 1.2K 10

Тежест на котва

Барабанът е кух и не чака сигнал
да се пръсне в сърцето на палката.
Тази ярост мълчи като спяща гора,
тази ярост е глуха и кратка.
Пулсът търси гърди, във които да спре, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-22T21:53:47+03:00 1K 4

Писта без пристигане

Моторите настръхнаха от жажда
по жълтата пустиня на игликите.
Насочени напред, като приклади,
сънуват, че не стрелят, а политат.
Напира рев от прашните им устни, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-21T12:47:37+03:00 958 1 3

Сън за светло

Кестените чакат да разцъфнем
с пейката във парка, както някога.
Думите приличаха на дъвки –
лепнеше по устните ни сладкото.
Ближеше го слънцето. Оставяше ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-17T17:21:45+03:00 1.2K 1 4

Гладът на прашинката

Не си мисли, че изживявам себе си.
Аз нечий чужд живот обличам сутрин.
В мен кръпките не си личат по дрехите.
Не се скъпя на връзки за обувки,
с които да те лъжа, че съм временна, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-16T20:59:39+03:00 1.1K 9

Продавач на облаци

Един продавач навиваше облаци
на дървени пръчки с полепнала захар.
Сега го крепи трикрака бездомност
и здравата връв го стяга за гащите...
Сега му е топло. Асфалтът е розов, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-13T18:43:17+03:00 1.1K 3

На едно тръгване и неговата песен

Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката ...

Kalatea

Поезия » Любовна

2010-06-12T17:06:02+03:00 2.3K 2 14

Море от морз

Престорих се на твоето отсъствие
при жалещите гларуси на кея.
Морето се затегна в хищни пръстени,
втвърди се, наедря и ме замери
с оглозганите мрежи на рибарите. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-10T14:56:06+03:00 1.3K 11

Ехо назад

на Ивайло
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-09T10:10:18+03:00 1.2K 12

Къпини за сън

Когато се роди викът за утре
във спящите зеници на сина ни,
когато тишината се прекръсти
пред длъгнестата плът на калдъръма -
тогава ще съм вече дъх на лозе, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2010-06-08T18:40:45+03:00 1.5K 24

Страх

В мен се плашат дори пеперудите,
от които се ръси простора.
Не защото се вкопчвам във Другата,
без която съм остра и гола,
не защото забравям секундата, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2009-01-10T08:48:31+02:00 1.8K 39

Предвидимост

Утринта е предвидима. Ветрове
като стегнати колани я опасват.
Никне слънце. Драскат връхчета небе
и прорязват тъмнината. И угасва
всяка мръзнала, загърбена звезда. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2009-01-04T11:29:05+02:00 1.3K 17

Осезание

Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-12-26T19:50:52+02:00 1.3K 12

***

Аз не съм неочаквана. Бавна съм
като късно и дълго танго.
Ти не ме предусещай! Не трябва.
Сътвори ме от пръст и дърво,
за да бъда отново безименна, ...

Kalatea

Поезия » Любовна

2008-12-09T07:32:07+02:00 2.1K 27

Кафяво

Крачета на дървена маса,
висока почти до гърдите ми.
На педя над мен – клекнал тате...
С кафяви мустаци и джинси,
със зорки очи и обувки – ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-12-02T11:50:40+02:00 1.1K 19

Опит за зелено

Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-11-25T09:11:38+02:00 1.1K 19

Спомен за Някога

Черниците отдавна са отлъчени
от улицата с цвят на стар шинел.
Надвесена над тях, презрява къщата.
Комин, като излъгано дете,
намусено стърчи. Прехапал устни ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-11-16T20:13:05+02:00 1.2K 19

Душа за прибиране

Чугунено небе. Разплетен вятър.
Подстригана лозница. И цимент.
В беседката, приседнал, чака дядо.
Протяга се дъждът да го подпре,
но слънчевите чепки всепоглъщат – ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-11-04T09:34:24+02:00 1.3K 1 21

Окръжност

Изплъзна им се слънцето. Търкулна
окръглена снага отвъд чардака.
Загаснала софра се стъква трудно.
Постилаш топлина. Раздигаш вятър...
Изтупана е хлебната й кожа. ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-10-15T10:29:00+03:00 2.1K 29

Дългооката

Не познавам плача. Само жежкия страх,
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.
Не пилея мечти. Само нямам пулсар, ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-10-07T12:30:35+03:00 1.4K 23

Изгубилият

„Не е свободен нямащият. Боже -
изгубилият всичко
е свободен.”
Мая Дългъчева
Аз имах! Необмислен кислород ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-10-05T14:44:56+03:00 1.3K 21

В тъмното...

Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото ...

Kalatea

Поезия » Друга

2008-10-03T10:10:09+03:00 2.2K 16