12.02.2010 г., 10:19

Запомни ме

1.2K 0 5

Едно те моля само: запомни ме, но не с последните години на досада. Не ме намразвай! Просто запомни ме, когато без пощада носех ти наслада. Запомни от мен най-хубавото само - страстта и саможертвата горчива. Забрави за клетвите лъжливи, омразата - и тя не ти отива. Недей си спомня как със тебе плача! Забрави за мъката при дългите раздели. Помни ме гола с теб на плажа, щастливи, от любов обезумели. И в малката хотелска стая - помни ме. Скрий от нея ключа. Не ме предавай, просто пощади ме! Сърцето позволи ми да отключа. Спомни си нежността ми и някъде дълбоко в тебе скрий я. Не я споделяй, нито преразказвай, в сърцето си дълбоко съхрани я! И в мигове, когато ти е тежко, извади я пак наяве. Извади я, но не я споделяй, моля те, не я опорочавай! Най-хубавото само - любовта ми, заради мене пощади и запомни ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разплака ме, Галенце ! Страхотни стихове ! Браво , момичето ми !
  • Браво!Страхотно е.
  • Галя, страхотно е! Браво!
  • Много е хубаво.
    Поздравления.
  • По принцип, творби които носят белега на любовно разочарование не се радват на позитивна оценка от мен. Но въпреки това, стихотворението ти е СТРАХОТНО! Много ми харесва!
    Имам само забележка към мааалко повече прецизност. Трябва му полир, шлайф и лак. Е, тогава вече!...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...