Запомни ме...
Запомни ме по-силна от вихрушка,
с жизнена и хубава душа.
Запомни ме смееща се силно,
щом шумят есенни листа.
Запомни ме, когато вехнат розите
и една за мен си откъсни,
нека ароматът ти напомня
за отминалите дни.
Запомни ме, легнал на тревата,
с поглед в ширното небе.
Нека те прегърне мило синевата
вместо двете ми ръце.
Запомни ме в силна буря,
в капка дъжд ме приюти.
Когато лястовица мъртва падне,
спомни си мойте сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
