24.10.2014 г., 9:08

Заповядай с тъгата

1.1K 0 9

 

ЗАПОВЯДАЙ С ТЪГАТА

 

Провери ли във своя имейл

колко пъти написах „обичам”,

колко обич и нежност съм взел

и с какви имена те наричам?

 

Или вече забрави за мен,

пожелала – уви – да ме няма,

за да търсиш красив супермен,

който с нищо не ще те ранява?!

 

Вече имаш в живота си друг,

но е моята противоположност.

Би могъл да ти стане съпруг,

ако имаше тази възможност.

 

Знам, че още ти сваля звезди,

обещавайки всичко, което

сутрин рано в небето блести

и оттам се излива в сърцето.

 

Ала... той не шепти „Отче наш”

и едва ли се моли на Бога.

Той е просто един богаташ,

който утре ще каже: „Не мога!”

 

Настрани ще извие глава,

обещаното в миг ще откаже,

ще се върне при свойта жена

и така – само теб ще накаже...

 

Провери ли във своя имейл

как жадувам за теб в тишината?

Самотата ми прави коктейл,

затова – заповядай! С тъгата...

 

Не предлагам усмивки и смях,

нито полъх красив от небето,

само път, който аз извървях,

но опазих у мене детето.

 

Нека спрем четива да творим,

нека мейлите станат архиви...

Нека двама напред продължим

и дано сме безкрайно щастливи!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...