ЗАПОВЯДАЙ С ТЪГАТА
Провери ли във своя имейл
колко пъти написах „обичам”,
колко обич и нежност съм взел
и с какви имена те наричам?
Или вече забрави за мен,
пожелала – уви – да ме няма,
за да търсиш красив супермен,
който с нищо не ще те ранява?!
Вече имаш в живота си друг,
но е моята противоположност.
Би могъл да ти стане съпруг,
ако имаше тази възможност.
Знам, че още ти сваля звезди,
обещавайки всичко, което
сутрин рано в небето блести
и оттам се излива в сърцето.
Ала... той не шепти „Отче наш”
и едва ли се моли на Бога.
Той е просто един богаташ,
който утре ще каже: „Не мога!”
Настрани ще извие глава,
обещаното в миг ще откаже,
ще се върне при свойта жена
и така – само теб ще накаже...
Провери ли във своя имейл
как жадувам за теб в тишината?
Самотата ми прави коктейл,
затова – заповядай! С тъгата...
Не предлагам усмивки и смях,
нито полъх красив от небето,
само път, който аз извървях,
но опазих у мене детето.
Нека спрем четива да творим,
нека мейлите станат архиви...
Нека двама напред продължим
и дано сме безкрайно щастливи!
© Росен Гъдев All rights reserved.