Oct 24, 2014, 9:08 AM

Заповядай с тъгата

  Poetry » Love
1.1K 0 9

 

ЗАПОВЯДАЙ С ТЪГАТА

 

Провери ли във своя имейл

колко пъти написах „обичам”,

колко обич и нежност съм взел

и с какви имена те наричам?

 

Или вече забрави за мен,

пожелала – уви – да ме няма,

за да търсиш красив супермен,

който с нищо не ще те ранява?!

 

Вече имаш в живота си друг,

но е моята противоположност.

Би могъл да ти стане съпруг,

ако имаше тази възможност.

 

Знам, че още ти сваля звезди,

обещавайки всичко, което

сутрин рано в небето блести

и оттам се излива в сърцето.

 

Ала... той не шепти „Отче наш”

и едва ли се моли на Бога.

Той е просто един богаташ,

който утре ще каже: „Не мога!”

 

Настрани ще извие глава,

обещаното в миг ще откаже,

ще се върне при свойта жена

и така – само теб ще накаже...

 

Провери ли във своя имейл

как жадувам за теб в тишината?

Самотата ми прави коктейл,

затова – заповядай! С тъгата...

 

Не предлагам усмивки и смях,

нито полъх красив от небето,

само път, който аз извървях,

но опазих у мене детето.

 

Нека спрем четива да творим,

нека мейлите станат архиви...

Нека двама напред продължим

и дано сме безкрайно щастливи!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...