Запустяло село
Наше село е поело
някъде в небитието.
Няма хора – няма село.
Плюло си е на късмета.
Тук останали са само
две – три подивели псета
и сърце ми наболяло
по пътеки стари крета.
Идвам си веднъж в година
да направя водосвета.
От как дядо ми почина
се отказвам ден от Нета.
И на гроба му преливам
вино, свещ със длан прикривам,
а трева прорасла, дива,
жъна, сякаш съм на нива.
Къщичката с покрив килнат,
праг прогнил и изтърбушен.
Тук във детството ми милно
сладки приказки съм слушал.
Два пирона в одаята
мене люлка е люляла,
а на пода се подмята
стара кукла оцеляла.
Празна, шарената стомна
на полицата ме чака
и с ума задръстен спомням
колко пъти пих и плаках
за съдраното коляно,
за петела на дръвника
и за агнето заклано
по Герговден, под връшнúка.
Пусто, чисто, тихо, мирно –
селото ни е мъртвило.
Цвят в полето се е ширнал,
а в гората – дъх на гнило.
Само птичките сюита
по клонаци са запели.
На сърничките копита
тропот чу ли и виде ли?
И умът ми по стърнища,
по шубраци подивели
се заплита и разнищва
спомени – къдели бели.
-----------------------------------
Връшник - конусообразен ламаринен капак, върху който се посипва жар и пепел от огнището, захлупващ глинена подница (тава) за изпичане на хляб и ястия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
