16.11.2007 г., 23:18 ч.

Заради теб дойде, Хайя... 

  Поезия » Друга
953 0 27
 

Преди да се родя,

Боговете държаха в шепи

                          душата ми.

След като орисници в полунощ

               плюха в пазвата -

                     да  и вдъхнат живот,

                     тя тръгна да търси...

Заради теб дойде, Хайя.

Да стане орлица с трън в сърцето,

                             клада,

              разпятие... И

да научи,

колко са дълги

крачките

от Рая до Ада.

Лъкатуши  между  твоите

                                 тайни  пътеки,

                                става посока...

Вятър роши  перчема и.

Мокър.

А тя стиска двата  юмрука -

                          да не убие неволно

лъжата... И

безпогрешната  истина.

Дойде и върза крилете  ти -

                                      да се научат

                         да галят  само с очи.

И да попита, Хайя...

Защо  двете  различно обичат?

                                                  Защо,

                       едното окачва бесило,

                                                в гръб

                         забива нож,

става предател...

                  а другото... До премала

                                         прегръща?

Тя пита,  Хайя -

защо се кълнеш само в едното

око?

И защо различно плачат

                                        сълзите им

пред иконата... И пред палача?

От лешоядната  уста -

От тази мръсна уста...

                          Помни храчките и

                                              думите

                                          хляба... И

                   нежните  целувки

помни.

С устни ги помни.

Къде е истината, Хайя?

              От коя страна е сърцето на

                                              лъжата?

Защо пари под краката  

          пръстта с разпилените по нея

             пера като грошове на Юда?

Не плачи, Хайя!

Тя  дойде,  само да пита

                                        и да научи -

                       къде е скрита вярата -

                                            нейната...

                                И  на оня  убиец.

Коя вяра, Богове, искахте  да търси

душата ми?

Тя -

Дойде,  видя и разбра...

Сега си тръгва обратно.

 

На колене е.

Дайте присъда!

 

....................................

Хайя  - праб.   (Живот)

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??