Заради теб дойде, Хайя...
Преди да се родя,
Боговете държаха в шепи
душата ми.
След като орисници в полунощ
плюха в пазвата -
да и вдъхнат живот,
тя тръгна да търси...
Заради теб дойде, Хайя.
Да стане орлица с трън в сърцето,
клада,
разпятие... И
да научи,
колко са дълги
крачките
от Рая до Ада.
Лъкатуши между твоите
тайни пътеки,
става посока...
Вятър роши перчема и.
Мокър.
А тя стиска двата юмрука -
да не убие неволно
лъжата... И
безпогрешната истина.
Дойде и върза крилете ти -
да се научат
да галят само с очи.
И да попита, Хайя...
Защо двете различно обичат?
Защо,
едното окачва бесило,
в гръб
забива нож,
става предател...
а другото... До премала
прегръща?
Тя пита, Хайя -
защо се кълнеш само в едното
око?
И защо различно плачат
сълзите им
пред иконата... И пред палача?
От лешоядната уста -
От тази мръсна уста...
Помни храчките и
думите
хляба... И
нежните целувки
помни.
С устни ги помни.
Къде е истината, Хайя?
От коя страна е сърцето на
лъжата?
Защо пари под краката
пръстта с разпилените по нея
пера като грошове на Юда?
Не плачи, Хайя!
Тя дойде, само да пита
и да научи -
къде е скрита вярата -
нейната...
И на оня убиец.
Коя вяра, Богове, искахте да търси
душата ми?
Тя -
Дойде, видя и разбра...
Сега си тръгва обратно.
На колене е.
Дайте присъда!
....................................
Хайя - праб. (Живот)
© Веска Алексиева All rights reserved.
