30.09.2007 г., 12:45

Зараза страшна

1.1K 0 6


Лудостта завърта тежко своя кръг
и в себе си повлича смъртни жертви
страшен, гъст и тъмен е цветът
...душите падат редом клети

Налягали, провлачени тела
обират с пот прахта по пода
полепва по телата лудостта
в кръвта им влива свойта злоба

Гневно,лудо гърчат се безмощно
зараза страшна,сякаш страшен бяс
озъбени, измъчвани нарочно
провлачени, изпадат във несвяст

Жълта лудост, лудо жълто
превзема вече грозните лица
сърцата им не са червени вече
облече ги във жълто Лудостта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бих казала стряскащ стих.
    Но много ме впечатли!
    Нали това е целта, поезията
    да те развълнува и замисли.
    Така ли е Силвия Канарева?
  • Мила моя , прекрасен творец си !
  • Браво!
    Много е силно!
    Поздравления от мен!
  • Много тежък стих! Силен!
  • silviq_bg - Смисълът, който е вложен е трагизмът на лудостта, обсъждан не веднъж в историята на литеатурата. Лудостта, представена като болест, тежка, защото завладява цялото ти съществуване - финалът, в който лудостта превзема сърцето е кулминационен.
    Искрено съжалявам, че се налага аз да пиша критика върху собствените си произведения.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...