bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие) bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
50
Sep 30, 2007, 12:45 PM

Зараза страшна

  Poetry
1.1K 0 6


Лудостта завърта тежко своя кръг
и в себе си повлича смъртни жертви
страшен, гъст и тъмен е цветът
...душите падат редом клети

Налягали, провлачени тела
обират с пот прахта по пода
полепва по телата лудостта
в кръвта им влива свойта злоба

Гневно,лудо гърчат се безмощно
зараза страшна,сякаш страшен бяс
озъбени, измъчвани нарочно
провлачени, изпадат във несвяст

Жълта лудост, лудо жълто
превзема вече грозните лица
сърцата им не са червени вече
облече ги във жълто Лудостта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Бих казала стряскащ стих.
    Но много ме впечатли!
    Нали това е целта, поезията
    да те развълнува и замисли.
    Така ли е Силвия Канарева?
  • kasandra_666 (Катрин Дероа)
    kasandra_666 (Катрин Дероа)
    Мила моя , прекрасен творец си !
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Браво!
    Много е силно!
    Поздравления от мен!
  • Nella_gold (Нели )
    Nella_gold (Нели )
    Много тежък стих! Силен!
  • bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
    bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
    silviq_bg - Смисълът, който е вложен е трагизмът на лудостта, обсъждан не веднъж в историята на литеатурата. Лудостта, представена като болест, тежка, защото завладява цялото ти съществуване - финалът, в който лудостта превзема сърцето е кулминационен.
    Искрено съжалявам, че се налага аз да пиша критика върху собствените си произведения.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0