Зареждане
Узряла съм
за мириса на твоя дъжд,
за рехавата му усмивка,
за лабиринта -
изящно сложен
със загадки,
но не и отговори...
за сляпата вяра или
таланта за различен прочит
дойдох -
за облака бял ли,
за облака тъмен или
за водата ти съм жадна и
... за зелената магия.
Рисувам с тялото си
неокосени ливади,
мислите ми
гравират косача,
а той ми намига
игриво...
Чувам стъпките към мен
на изтичащото време,
с мисли за онова
окуцяло врабче,
за което ще се върна -
да превържа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
