2.01.2010 г., 13:43 ч.

Зареждане 

  Поезия » Философска
575 0 11

Нуждаех се

от планината,

от въздуха,

любимата гора...

Бях разредена

от смог

и мръсотия,

от градска суета.

За дни избягах

и от мен самата.

И дишах,

скътвах красотата

в душата си

поизхабена.

За идващите

нови,стари дни,

но мъничко

все пак

и променена.

Усмивката

издава ме, нали?


© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??